Ако Изкуственият интелект (AI) може да напише домашното, кой ще научи детето да мисли?

Дете отваря задача по математика. След секунди изкуственият интелект му дава верния отговор. Утре то предава домашното. Но може ли да реши следващата задача само?

Това е въпросът, който българското училище трябва да си зададе днес. Учениците вече имат достъп до AI, независимо дали училището има правила за него. Забраната няма да ги научи да го използват разумно. Безконтролното му допускане може да ги научи да получават отговори, без да разбират как са стигнали до тях.

Моята позиция е ясна: изкуственият интелект трябва да усилва мисленето на детето и работата на учителя. Ако ги замества, сме сбъркали целта.

PISA 2025 показва, че едва 43% от българските петнадесетгодишни ученици достигат поне базовото ниво по математика, 42% - по четене, а 53% - по природни науки. По математика и четене резултатите са по-ниски от 2022 г. Нужни са по-здрави основни умения, подготвени учители и внимание към всяко изоставащо дете. [1]

AI може да предложи упражнения с различна трудност и да обясни задачата по няколко начина. Може да помогне на ученик да упражнява дробите, без да се срамува да попита за трети път. Но ако решава вместо него, ще прикрие изоставането.

Учителят вижда кога зад мълчанието има страх, а не незнание. Той изгражда доверие и дава на детето смелост да опита отново. Това не се заменя с приложение.

Нужен ни е прост тест за всяко приложение в клас: след работата с него ученикът разбира ли повече, може ли да обясни решението и справя ли се по-добре сам? Ако отговорът е „не“, приложението не е успех, колкото и впечатляващо да изглежда.

В Естония държавният глава Алар Карис инициира програмата AI Leap за AI в училище. Тя започва с гимназисти и техните преподаватели и включва обучение на учителите и проследяване на резултатите. Държавният глава задава посоката и събира участниците; образователните институции изпълняват програмата. [2]

Финландия избира друг полезен подход: национални препоръки, които помагат на училищата да преценяват ползата, защитата на данните, оценяването и отговорността при използване на AI. Европейската комисия също е публикувала актуализирани насоки с практически ситуации за учители. Общият урок е, че на преподавателя му трябват подготовка и ясни правила, преди от него да се очаква да въведе нов инструмент в класната стая. [3, 4]

България не започва от нулата. МОН публикува насоки за използване на AI в образованието през 2024 г. и представи визия за училищното образование през 2026 г. Имаме и BgGPT, разработен от INSAIT към Софийския университет - модели, създадени за работа с български език, които могат да бъдат интегрирани в приложения на институции и организации. [5, 6]

Следващата стъпка е тези възможности да бъдат проверени в реално учене. Предлагам МОН, университети, учители и български разработчици да подготвят дванадесетмесечен пилот в 100 училища - големи и малки, в градове и села. Участието трябва да е доброволно и да включва обучение и време за подготовка на учителите.

Пилотът може да започне с три конкретни задачи:

Българските модели като BgGPT трябва да могат да участват, но изборът трябва да е открит - според качество, сигурност и доказана полза, без зависимост от един доставчик.

Не бих подкрепил автоматично оценяване, при което алгоритъмът решава съдбата на ученик без човешка преценка. Не бих приел лични данни и ученически работи да се въвеждат без правила в публични чатове. Не бих нарекъл „модернизация“ и купуването на лицензи, след което учителите остават сами да измислят какво да правят с тях.

Европейските правила разглеждат редица приложения за оценяване и достъп до образование като високорискови, а разпознаването на емоции в образователни институции е забранено, с тесни изключения. Тези граници трябва да присъстват още при проектирането на българския пилот. [7]

Резултатът трябва да се измерва открито: подобряват ли се самостоятелното решаване, четенето и математиката; спестява ли се действително време на учителите; кои деца печелят и кои остават извън достъп. Ако даден инструмент не помага, го променяме или спираме. Пилотът има смисъл само ако сме готови да публикуваме и неудобните резултати.

Държавният глава на България не определя учебните програми, не управлява бюджета на МОН и няма обичайна законодателна инициатива за промени в образованието. Няма да обещавам правомощия, които Конституцията не ми дава. Той обаче може да отправя послания към нацията и Народното събрание, да събира институции около обща цел и да връща закон за повторно обсъждане, когато вижда сериозен проблем в него. [8]

Като държавен глава бих поканил МОН, учителски организации, университети, ученици, родители и българските изследователи на AI на обща маса с една задача: да предложат публичен план за пилота, правилата за защита на децата и независимото измерване на резултатите. Бих представял напредъка всяка година и бих търсил сътрудничество с европейските държави, които вече проверяват подобни решения в училище.

Инициативата на държавния глава „Джон Атанасов“ вече дава видимост на млади таланти и преподаватели, включително в ИИ. Следващата стъпка е да свържем таланта с ежедневието на училището. [9]

Не искам поколение, което умее само да задава въпроси на машина. Искам поколение, което може да проверява отговорите ѝ, да спори с тях и да създава нещо свое.

В свят на подправени видеа, имитирани гласове и убедителни лъжи критичното мислене е въпрос на сигурност. Да проверяваш източника и доказателствата означава да пазиш собствената си преценка.

Образованието не може да вижда човека само като дете, ученик и студент. На 35, 45, 65 или дори на 85 години също са нужни актуални знания и умение да се адаптираш към новите изисквания. Университетите и образователните организации трябва да предлагат кратки, качествени обучения през целия живот. Конкурентоспособността ни зависи и от това колко бързо усвояваме новото. Дипломата не е край на ученето.

Българското училище има нужда от учители, на които държавата е дала доверие и подкрепа, и от деца, които не се страхуват да мислят самостоятелно. Изкуственият интелект може да им помогне. Държавата е длъжна да се погрижи това да стане в тяхна полза.

[1] OECD, PISA 2025 Results (Volume I): Bulgaria, 8 септември 2026 г.  https://www.oecd.org/en/publications/pisa-2025-results-volume-i-country-notes_2d4ff9ea-en/bulgaria_27a0d152-en.html

[2] Министерство на образованието на Естония, AI Leap  https://www.hm.ee/en/news/estonia-announces-groundbreaking-national-initiative-ai-leap-programme-bring-ai-tools-all

[3] Финландска национална агенция за образование, препоръки за AI  https://www.oph.fi/en/artificial-intelligence-education-legislation-and-recommendations

[4] Европейска комисия, етични насоки за AI в образованието  https://education.ec.europa.eu/focus-topics/digital-education/actions/plan/ethical-guidelines-for-educators-on-using-artificial-intelligence

[5] МОН, визия за AI в училище и насоки  https://www.mon.bg/news/mon-razraboti-viziya-za-izpolzvane-na-izkustveniya-intelekt-v-uchilisthe/

[6] INSAIT, BgGPT 3.0  https://insait.ai/insait-unveils-a-new-generation-of-ai-precision-models-for-business-and-an-upgraded-bggpt-chat-for-all-citizens/

[7] Регламент на ЕС за изкуствения интелект  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:32024R1689

[8] Конституционни правомощия на държавния глава  https://text.president.bg/bg/cat72/Konstitucionni-pravomoshtia

[9] Инициатива на държавния глава Награда Джон Атанасов  https://text.president.bg/bg/cat40/1970/president-nagrada-john-atanasoff-kraen-srok-2026.html