Ивайло Симеонов: Изкуственият интелект (AI) вече е на работа. А държавата още ли чака?

Това не е въпрос за някакво далечно технологично бъдеще. Задава го човекът, който вижда как част от задачите му вече се вършат от програма. Задава го родителят, който се чуди какво да учи детето му. Задава го и собственикът на малка фирма, който се пита дали ще успее да настигне конкурентите си.

На този въпрос държавата не може да отговори с „Не се тревожете“. Никой честен човек не може да обещае, че всяко работно място ще остане същото. Но държавата е длъжна да направи така, че промяната да не се стовари върху един човек, оставен сам да плаща цената ѝ.

AI вече пише, превежда, анализира документи, обслужва клиенти и подпомага решения. Въпросът не е дали ще влезе в българските офиси, предприятия, училища и институции. Въпросът е кой ще има достъп до новите умения, кой ще носи отговорност за решенията и кой ще получи ползата от спестеното време.

Международната организация на труда оценява, че една четвърт от работните места в света са потенциално изложени на въздействието на генеративния AI. Това не означава, че една четвърт от хората ще загубят работата си: за повечето професии е по-вероятно да се променят задачите. Резултатът обаче зависи и от решенията, които вземаме сега. [1] Но има и друг въпрос: колко хора, които досега не са можели да работят, за първи път ще получат тази възможност?

Предлагам национален план за труда в ерата на AI, изграден върху три ясни задължения.

Първо: да знаем къде е рискът. Заедно с работодатели, синдикати, университети и местната власт трябва да се картографират професиите и задачите, които се променят най-бързо. Не с общи прогнози за „изчезващи професии“, а по сектори и региони: кои хора се нуждаят от обучение сега, какви нови умения се търсят и къде има реални работни места след обучението.

Второ: обучението да стига до работещите хора. Кратки практически програми, достъпни и извън големите градове, с време и подкрепа за хората, които вече имат работа и семейство. Удостоверението само по себе си не е резултат. Резултатът е човек да може да използва нов инструмент, да запази мястото си или да премине към по-добра работа. Малките фирми също имат нужда от достъпна помощ, иначе ползите ще се съберат само при тези, които вече имат пари и специалисти. AI може да направи така, че адресът ти да престане да определя колко струва трудът ти.

Трето: повече производителност да означава и по-достоен труд. Ако една система спестява часове работа, разговорът не може да приключва единствено с намаляване на щата. Работодатели и работници трябва да обсъждат предварително как се въвежда AI, как се променят задачите, какви обучения се осигуряват и как хората участват в ползите. Технологията може да освободи време за по-смислена работа. Това няма да стане автоматично.

Четвърто: AI да отваря пазара на труда и за хората, които досега са били оставени извън него. Хората в неравностойно положение, с увреждания, ограничена подвижност, хора „приковани“ в дома, които се грижат за близък или живеят далеч от големите градове, могат да получат достъп до работа, която досега е била практически недостъпна за тях. За някои AI ще промени работата. За други може за първи път да даде право на работа.

Пето: човекът да има право на втори професионален живот. На 45, 55 или 65 години не си приключил с развитието си. Държавата трябва да помага на хората да придобиват нови умения и да преминават към нова работа, вместо да ги оставя сами срещу промяната. Новата икономика не трябва да бъде само за тези, които тепърва влизат в нея.

Представете си, че кандидатствате за работа и компютърна система ви отхвърля, без да знаете защо. Или че търсите обществена услуга, а решение за вас се взема с помощта на софтуер, който никой не може да обясни.

Тук линията ми е ясна: когато AI участва във важни решения за хората, трябва да има отговорен човек, обяснение и действащ начин за оспорване. Европейските правила вече разглеждат приложенията в заетостта, образованието и достъпа до важни услуги като области с висок риск. България трябва да ги прилага смислено, а при използване на AI от държавните институции да показва публично къде, защо и с какви защити е въведен. [2]

Предлагам публичен регистър на значимите AI системи в администрацията, независима оценка преди внедряване и ясен път за гражданина да поиска човешки преглед. Държавните данни трябва да се пазят по правила, които защитават личния живот и обществения интерес. Можем да използваме световни технологии, без да предаваме безконтролно чувствителна информация или да ставаме зависими от един доставчик.

Това е смисълът на български AI щит: защита на хората, данните и публичните решения, съчетана със свобода да създаваме и използваме нови технологии. Няма да забраняваме AI. Ще настояваме алгоритмите да служат на хората, а не хората да се оправят сами с последиците от тях.

Президентската институция не може сам да открие национална програма за обучение, да управлява училищата или да напише бюджета. Това са решения на правителството и парламента. Но той може да постави въпрос, който те не могат да заобиколят, да събере институциите, науката, бизнеса и работещите около конкретни цели и да изисква публичен отчет. Като председател на Консултативния съвет за национална сигурност той има роля и в разговора за защитата на критичните системи, информацията и демократичния процес. [3]

Естония показва как тази роля може да даде начало на практическа промяна. Държавния глава Алар Карис и неговият Съвет по цифрови въпроси инициират AI Leap заедно с министерството на образованието и предприемачи: програмата дава на ученици и учители достъп до AI инструменти и обучение как да ги използват разумно. Отделно естонското правителство развива Eesti.ai за приложения в икономиката и публичните услуги. Карис е инициатор и събира партньорите; министерствата и останалите участници осъществяват програмите. Точно така виждам и ролята на българския държавен глава: да превърне AI от тема за речи в обща задача с отговорни институции, срокове и достъп за хората в цялата страна. [5]

Затова, ако бъда избран, ще инициирам открит национален разговор с измерим резултат: карта на променящите се професии; план за достъпно обучение; правила за AI в държавните услуги; оценка на технологичните зависимости и рисковете за сигурността. Ще настоявам отговорните институции да обявят срокове, финансиране и отчет, който всеки гражданин може да провери.

България вече изостава в усвояването на AI от предприятията и в уменията, нужни за цифровата промяна. По данни на Евростат през 2025 г. около 8,6% от българските предприятия с поне 10 заети използват AI технологии при 20% средно за ЕС. Това не е повод да се примирим; показва колко работа имаме пред себе си. [4]

Всеки кандидат за президент трябва да може да отговори днес: как ще защитим труда на хората, как ще подготвим децата им и как ще запазим решенията за България в човешки ръце?

Изкуствения интелект AI няма да изчака следващите избори. Държавата също не бива да чака.

1. Международна организация на труда, глобална оценка за генеративния AI и работните места, 2025.

2. Европейска комисия, регулаторна рамка за AI и рисковите приложения.

3. Конституция на Република България, чл. 92, 100 и 105.

4. Евростат, използване на AI от предприятията в ЕС през 2025 г.; Европейска комисия, доклад за цифровото десетилетие на България, 2026.

5. Официален портал на Естония, програмата AI Leap и участието на президента; програмата Eesti.ai, ръководена от правителството.